Човекът с каскета
Някой ден Иван Гешев - този Ел Куко, с който богатите към този момент плашат децата си - ще откри своето заслужено място в аналите на международната история. Защо ли? Защото с изключение на наслада Човекът с каскета има своята непреходна философска стойност, която, щем не щем, би трябвало да признаем. Ако не, ние - тесногръдите, то светът ще признае ролята и смисъла на Гешев. А във ВУЗ рано или късно ще се изучава гешефтология, това е ясно.
Мнозина повърхностни експерти към този момент вкараха Гешев в тесните рамки на популистката философия. Това е релативно правилно, само че всъщност сбъркано - Гешев в действителност вае облика си в тази посока, само че по никакъв метод не е елементарен популист. " Не може плюсовете да са единствено за едни - за богатите ", каканиже лидерът на прокуратурата и по този метод самичък се изкатерва на пиедестала на популизма, изритвайки с шут всички политически маргинали, които драпат да се намъкнат в тази ниша. " Как по този начин всички богати хора в тази страна са страхливи милиардери? Защо не се опасяват тези хора, които нямат какво да ядат? “ - Гешев продължава да изстрелва думи патрони в обезкървената снага на богаташа олигарх, с цел да приключи смисловата парадигма с феноменалния въпрос: " Трябва да си отговорим на въпроса олигарсите ли са жертви, или са жертви българските жители, които живеят оскъдно? "
Строго видяно,
тук Гешев мяза леко на партизанин, преди малко слязъл от Балкана
и с удивление е открил два обстоятелството - че властта се търкаля по улицата и че има към момента недоубити национални изедници. Момчето от крайните квартали е свършило половината работа - навело се е и е вдигнало властта от прахоляка и в този момент кара нататък по проекта.
Че Гешев, ученик на великата симеоновска Министерство на вътрешните работи школа, лекинко мяза на деветосептемврийски поборник, прозира блестящо в думите: " Докато ние не ангажираме тяхната наказателна отговорност за крадене от българския народ през тези 30 години, вследствие на което българският народ живее оскъдно и в бедност, всичко е сякаш обикновено " . Това е вододел - от едната страна е капиталистът изедник, националният душманин, " олигархът от престъпния преход ", а от другата биещото сърце на Партията, националният трибун и неговият яд величествен. Не е пресилено да се каже, че в тази ситуация не става дума просто за някаква поредна битка с класовия зложелател - не! В случая става дума за въздаване на правдивост посредством изземване, за преразпределение на запаси. Затова като един Робин Худ Гешев споделя: " Не може да дължиш на страната общо 559 млн. лв. за всички лотарийни игри за една година, което е по 100 лева към всяка пенсия за една година, и да казваш, че си репресиран " . Ако националната власт след 1944-та извършваше светкавична реквизиция, Гешев още по-светкавично извършва конфискация на частна благосъстоятелност в интерес на страната. Няма да се учудя, в случай че на следващия ден всеки български жител получи по една тракийска златна заврънкулка и платно на Светлин Русев. А че в " Нове холдинг " някой ден ще се танцува, това също е ясно.
Гешев е аватар на вековната завист на тога,
той твърдо има вяра в светлото бъдеще, в което богатите, тези чорбаджии изедници, плачат и треперейки от смут, горко се разкайват за страданията, които са предизвикали на раята. Победата не предстои на подозрение, загубата не е вид. Няма място за каквото и да е вазовско единство, в което богатий с парите и сюрмахът с труда разделят общо пространство. Нищо не може да спре хероят. Оплакванията от неправдив развой да вземем за пример не костват пет пари за Гешев: " Защо не се опасяват хората, които няма какво да ядат?! Защо не се опасяват тези, които не могат да си получат пенсиите?! Защо не се опасяват тези хора, които живеят в бедност вследствие на това, че някои хора не си заплащат налозите?! " .
Като тънък популист и " момче от крайните квартали " за Гешев най-страшното проваляне е измяната към концепциите, т.е. - да те свържат с тия, кожодерите на народа: " Аз не се срещам с олигарси. Имах покана, не покана, позвъняване имах, мисля, че... от кой беше, от кабинета, по какъв начин се споделяше... Златев мисля, че беше, желае среща. “ И добавя: " Аз с такива хора не се срещам, нямам потребност. Аз се срещам с елементарни хора, това е моята среда. Аз съм елементарен човек и се срещам с елементарните хора. Работата на прокуратурата е да взема решение проблемите на елементарните хора ".
Въпреки това Гешев не е ненадейно събитие, той не е в структурен дисонанс с политическия ландшафт, в противен случай -
този каскет кореспондира непосредствено с веригата каскети,
която ръководи в БГ през всичките тези години.
Тъй като комунизмът е популистка идеология, всички гореизложени цитати научно потвърждават пъпната връзка сред мислителя Гешев и марксистко-ленинските идеи за национализиране на средствата за произвеждане, унищожаване на наемния труд и очистване на някои непотребни съсловия, т.е. до прекосяването към безкласово общество. Може би тъкмо по тази причина раждането на Гешев бе посрещнато с безмълвно утвърждение от Българска социалистическа партия, не с митинги.
Ето тук е обаче огромната неточност на цитираните нагоре " експерти ", които погрешно схващат натюрела на Човека с каскета. Гешев не е болшевик! Защото комунизмът е класическа антисистемна философия, а Гешев, меко казано, е систематичен състезател. Гешев душа дава за системата, той на ръце би я носил, до момента в който отмалее. А комунистите биха разрушили системата с триста тона тротил, знаете. Т.е. Гешев е чист систематичен популист.
Да, Гешев може да наподобява сиромахомил, бетер Спиро Гулабчев и Александър Херцен, само че единствено до момента в който волно гешефтира в ролята си на изпечен популист. Затова не е ляв. Т.е. той може да е роден в първичния бульон на новодемократичното ляво, може да е крепнал и възмъжал в краен квартал като " Младост ", може да се е изпедепцал на всевъзможни популистки лакардии, само че в края на краищата гешефтологията е манифест на статуквото. Не просто го манифестира, несъмнено - това е титанична битка, кръв се лее на фронта, тъй като в последна сметка задачата е да се преразпределят тракийските съкровища, а не просто да се набие класовият зложелател, за бога.
Затова и мястото на Гешев е в историята - с цел да не се стига до библейското незнание - Еклесиаст: 9:15 " Но в него се откри бедняк и умен човек; И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оня бедняк човек ".
Ето по тази причина Гешев е наслада.
Мнозина повърхностни експерти към този момент вкараха Гешев в тесните рамки на популистката философия. Това е релативно правилно, само че всъщност сбъркано - Гешев в действителност вае облика си в тази посока, само че по никакъв метод не е елементарен популист. " Не може плюсовете да са единствено за едни - за богатите ", каканиже лидерът на прокуратурата и по този метод самичък се изкатерва на пиедестала на популизма, изритвайки с шут всички политически маргинали, които драпат да се намъкнат в тази ниша. " Как по този начин всички богати хора в тази страна са страхливи милиардери? Защо не се опасяват тези хора, които нямат какво да ядат? “ - Гешев продължава да изстрелва думи патрони в обезкървената снага на богаташа олигарх, с цел да приключи смисловата парадигма с феноменалния въпрос: " Трябва да си отговорим на въпроса олигарсите ли са жертви, или са жертви българските жители, които живеят оскъдно? "
Строго видяно,
тук Гешев мяза леко на партизанин, преди малко слязъл от Балкана
и с удивление е открил два обстоятелството - че властта се търкаля по улицата и че има към момента недоубити национални изедници. Момчето от крайните квартали е свършило половината работа - навело се е и е вдигнало властта от прахоляка и в този момент кара нататък по проекта.
Че Гешев, ученик на великата симеоновска Министерство на вътрешните работи школа, лекинко мяза на деветосептемврийски поборник, прозира блестящо в думите: " Докато ние не ангажираме тяхната наказателна отговорност за крадене от българския народ през тези 30 години, вследствие на което българският народ живее оскъдно и в бедност, всичко е сякаш обикновено " . Това е вододел - от едната страна е капиталистът изедник, националният душманин, " олигархът от престъпния преход ", а от другата биещото сърце на Партията, националният трибун и неговият яд величествен. Не е пресилено да се каже, че в тази ситуация не става дума просто за някаква поредна битка с класовия зложелател - не! В случая става дума за въздаване на правдивост посредством изземване, за преразпределение на запаси. Затова като един Робин Худ Гешев споделя: " Не може да дължиш на страната общо 559 млн. лв. за всички лотарийни игри за една година, което е по 100 лева към всяка пенсия за една година, и да казваш, че си репресиран " . Ако националната власт след 1944-та извършваше светкавична реквизиция, Гешев още по-светкавично извършва конфискация на частна благосъстоятелност в интерес на страната. Няма да се учудя, в случай че на следващия ден всеки български жител получи по една тракийска златна заврънкулка и платно на Светлин Русев. А че в " Нове холдинг " някой ден ще се танцува, това също е ясно.
Гешев е аватар на вековната завист на тога,
той твърдо има вяра в светлото бъдеще, в което богатите, тези чорбаджии изедници, плачат и треперейки от смут, горко се разкайват за страданията, които са предизвикали на раята. Победата не предстои на подозрение, загубата не е вид. Няма място за каквото и да е вазовско единство, в което богатий с парите и сюрмахът с труда разделят общо пространство. Нищо не може да спре хероят. Оплакванията от неправдив развой да вземем за пример не костват пет пари за Гешев: " Защо не се опасяват хората, които няма какво да ядат?! Защо не се опасяват тези, които не могат да си получат пенсиите?! Защо не се опасяват тези хора, които живеят в бедност вследствие на това, че някои хора не си заплащат налозите?! " .
Като тънък популист и " момче от крайните квартали " за Гешев най-страшното проваляне е измяната към концепциите, т.е. - да те свържат с тия, кожодерите на народа: " Аз не се срещам с олигарси. Имах покана, не покана, позвъняване имах, мисля, че... от кой беше, от кабинета, по какъв начин се споделяше... Златев мисля, че беше, желае среща. “ И добавя: " Аз с такива хора не се срещам, нямам потребност. Аз се срещам с елементарни хора, това е моята среда. Аз съм елементарен човек и се срещам с елементарните хора. Работата на прокуратурата е да взема решение проблемите на елементарните хора ".
Въпреки това Гешев не е ненадейно събитие, той не е в структурен дисонанс с политическия ландшафт, в противен случай -
този каскет кореспондира непосредствено с веригата каскети,
която ръководи в БГ през всичките тези години.
Тъй като комунизмът е популистка идеология, всички гореизложени цитати научно потвърждават пъпната връзка сред мислителя Гешев и марксистко-ленинските идеи за национализиране на средствата за произвеждане, унищожаване на наемния труд и очистване на някои непотребни съсловия, т.е. до прекосяването към безкласово общество. Може би тъкмо по тази причина раждането на Гешев бе посрещнато с безмълвно утвърждение от Българска социалистическа партия, не с митинги.
Ето тук е обаче огромната неточност на цитираните нагоре " експерти ", които погрешно схващат натюрела на Човека с каскета. Гешев не е болшевик! Защото комунизмът е класическа антисистемна философия, а Гешев, меко казано, е систематичен състезател. Гешев душа дава за системата, той на ръце би я носил, до момента в който отмалее. А комунистите биха разрушили системата с триста тона тротил, знаете. Т.е. Гешев е чист систематичен популист.
Да, Гешев може да наподобява сиромахомил, бетер Спиро Гулабчев и Александър Херцен, само че единствено до момента в който волно гешефтира в ролята си на изпечен популист. Затова не е ляв. Т.е. той може да е роден в първичния бульон на новодемократичното ляво, може да е крепнал и възмъжал в краен квартал като " Младост ", може да се е изпедепцал на всевъзможни популистки лакардии, само че в края на краищата гешефтологията е манифест на статуквото. Не просто го манифестира, несъмнено - това е титанична битка, кръв се лее на фронта, тъй като в последна сметка задачата е да се преразпределят тракийските съкровища, а не просто да се набие класовият зложелател, за бога.
Затова и мястото на Гешев е в историята - с цел да не се стига до библейското незнание - Еклесиаст: 9:15 " Но в него се откри бедняк и умен човек; И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оня бедняк човек ".
Ето по тази причина Гешев е наслада.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ